Рано сутрин в градовете в Китай групи от хора се събират на обществени площади, движейки се като един в бавни, умишлени съчетания на тай чи. Много от тях са на шейсет или седемдесет години – възрастова група, която отдавна определя ритъма на ежедневието в голяма част от страната.
Докато тези отдадени практикуващи са били част от националната рутина от десетилетия, тяхното повсеместно присъствие носи нови конотации, тъй като страната претърпява дълбока промяна в динамиката на населението: Китай остарява бързо.
Към миналата година 20 от над 30-те региона на провинциално ниво в страната са влезли в това, което демографите наричат „общество на умерена възраст“, където най-малко 14 процента от жителите са на възраст 65 или повече години, или една пета са над 60 години.
През 2018 г. само шест от тези региони – Ляонин, Шанхай, Шандун, Съчуан, Дзянсу и Чунцин – са достигнали прага, според едновремешни записи от Националното статистическо бюро на Китай.
Тази тенденция, усложнена от постоянен спад на раждаемостта, означава, че кохортата в трудоспособна възраст в страната също намалява, създавайки голямо предизвикателство за политиците, докато се стремят да осигурят устойчив икономически растеж.
Докато Пекин разширява мрежите за грижи за възрастни хора, повишава възрастта за пенсиониране и раздава субсидии за новите родители фирмите също гледат на „сребърната икономика“ на стоките и услугите, обслужващи възрастните хора, като едновременно социално предизвикателство и златна възможност.
„Въздействието на застаряването на населението върху икономическата структура на Китай е широко, многоизмерно и дълбоко вкоренено и засяга почти всеки аспект на икономиката“, каза Ся Ри, изследовател от Anbound, базирана в Пекин консултантска компания за обществена политика.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
